Терминът „риск“ се определя като „възможна опасност“ и „действие за късмет с надеждата за щастлив изход“. Следователно рискът предполага възможността за неблагоприятен изход. Рискът е несигурността относно възможните загуби по пътя към целта. Икономическите публикации конкретизират понятието „риск” във връзка с целта на изследването, като го определят или като „отклонение на действителния резултат от постигнатия”, или като „вероятност от определено нежелано събитие”.
Повечето икономисти разбират под тази дума вероятността (заплахата) човек или организация да загуби част от своите ресурси, недостиг на доходи или появата на допълнителни разходи в резултат на прилагането на определена производствена или финансова политика. За всеки бизнес е важно да не избягва изцяло риска, а да го предвиди и да вземе най-доброто решение по отношение на определен критерий, който отразява основния интерес на предприемача. Изправени сме пред риск всеки ден, рискът означава несигурност относно възможния резултат. Всички видове риск се характеризират с фактор на несигурност. Разбирайки ситуацията на риск, човек взема решения, насочени към премахване или минимизиране на негативните последици от риска. Риск и застраховка се допълват успешно.
Понятието щета е тясно свързано с понятието риск. Ако рискът е само възможно отрицателно отклонение, тогава щетата е действителното, отрицателно отклонение. Чрез увреждане рискът се реализира, придобивайки конкретно измерими очертания. Рискът и вредата са свързани с преобразуващата дейност на човека в процеса на разбиране на природата. Най-голямата вреда се проявява чрез рискове, чиято същност остава неизвестна за човека.
Има много дефиниции на понятието „риск“ във връзка с различни критерии за неговото разглеждане:
1. Възможна опасност.
2. Характеристики на дейността, състоящи се в несигурността на нейния резултат и възможните неблагоприятни последици в случай на неуспех.
3. Възможността или вероятността от увреждане или вреда.
4. Застрахователен интерес.
5. Имущество или лице, което е повредено или нанесено вреда.
6. Несигурност на застрахователя по отношение на крайната сума на плащането по претенцията (застрахователен риск – поемателен риск) или несигурност по отношение на момента на плащанията по претенцията (тайминг риск – тайминг риск) или и двата риска едновременно.
Застраховката се използва за намаляване на риска. Застраховането е официален социален механизъм, предназначен да намали риска чрез прехвърляне на рисковете на няколко отделни юридически лица към застраховател въз основа на споразумение между тях. Договор, с който едно лице (застрахователят) се съгласява да осигури или гарантира на друго лице (притежателя на полицата), че щетите, възникнали по конкретна причина или дължими доходи при настъпването на определени обстоятелства, ще бъдат компенсирани в бъдеще от първия, на когото, въз основа на възнаграждение, на последния ще бъде изплатен размерът на установените осигурителни премии в определения срок.
Застрахователният риск е вероятността от настъпване на застрахователно събитие. Изразява размера на възможната отговорност на застрахователя по определен вид застраховка. Степента на вероятност от настъпване на определени събития, включени в обхвата на застрахователната отговорност, определена въз основа на статистически данни, е важна за правилното определяне на размера на застрахователния фонд, необходим на застрахователя за изпълнение на финансовите му задължения към застрахованите лица.