Застраховането е дейност, при която застрахователната компания набира средства от физически и юридически лица и се задължава да осигури застрахователно покритие през периода на застраховката, като при настъпване на риск, изплаща обезщетение или поема разходи.
Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни*, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях. В България лиценз се издава от Комисията за финансов надзор. Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка. Застраховането може да бъде задължително и доброволно. Задължителни застраховки са например Гражданска отговорност за автомобилистите, „Трудова злополука“, „Злополука на пътниците в обществения транспорт“. Доброволни са всички, които законът не задължава.
Принципно застраховането е банкоподобна организация, която набира финанси с цел натрупване и с изтичане на срока на договора или при настъпване на застрахователно събитие изплащане на сума в предварително определен размер. Като цяло застраховането е организирано с цел обезщетяване на физическо или юридическо лице при настъпване на събитие със степен на неопределеност и незнание от страна на лицето.
* Алеаторни сделки са тези, при които една от страните не знае точния размер на задължението си или на вземането си, т.е. не знае какво ще дължи или какво ще получи. Алеаторни могат да бъдат както уредените, така и неуредените договори; както възмездните, така и безвъзмездните и т.н. Алеаторни са застрахователните договори, договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, продажба на наследство (уреден в Закона за Задълженията и Договорите – чл. 212 и 213), покупка на лотариен билет и др.