Досадно ли е понятието “застраховка”?
Били ли са хората по-умни и предвидливи преди няколкостотин години, отколкото днес? Застрахователните компании съществуват в Европа поне от 18 век. Самоорганизираната застрахователна защита възниква много по-рано. Каква е била застраховката тогава? Застраховка живот, имуществена застраховка срещу пожар и морска застраховка. Вместо всеки сам да се изправи пред финансовите загуби, хората още тогава са се сетили и предпочели да платят сравнително малка сума за застрахователна премия в общ „резерв“, за да помогнат на онези, които пострадат и ги застигне застрахователно събитие. Така се е родила идеята за застраховането. Абсолютно добра и за времето си със сигурност революционна идея.
Хората са застраховали различни злополуки. Те са били свързани с най-големи финансови последици: като ранна смърт на домакинята и загуба на имуществото поради пожар. Всички останали нещастни събития е трябвало да се понасят индивидуално и последствията е трябвало да се поемат сами.
Със сигурност: животът на хората в Европа се е променил много оттогава и се променя с още по-бързи темпове. А с него и чувството ни за сигурност. Въпреки това животът на хората и загубата на вещи до ден днешен представлява най-големите финансови рискове и следователно са в списъка с приоритети, които трябва да бъдат защитени. Разбира се, възникнали са и нови области, като например отговорност за вреди, причинени на други лица (застраховка отговорност), а през последните десетилетия – рисковете свързани с киберсигурност.
„Двойната застраховка се равнява на двойна защита“.
Това зависи от продукта. Наличието на множество доживотни или анюитетни полици не е проблем и дори може да има много смисъл. При щета злополучно събитие, застрахованото лице с няколко застрахователни полици върху живота си ще получи обезщетение от всяка полица, в която е покрит настъпилия риск. Това важи и за рисковите застраховки, които покриват само застраховка срещу злополука, без заболяване.
Но, ако става дума за застрахователни полици, различни от животозастраховане, като застраховка за домашно имущество, сграда или застраховка отговорност, двойната застраховка не означава двойна защита. Защо? Защото застрахованото имущество, вещ или актив има лесно определяема стойност. При две застраховки, сключени за един и същ период, на един и същ актив ще донесе само негатив. Застрахователната отговорност е ограничена до действителната щета и до размера на застрахователната сума, като всеки от застрахователите дължи пропорционална част от обезщетението или двата застрахователя трябва да поделят размера на одобреното едно обезщетение за нанесената щети.
И малко въпроси за размисъл: Умеят ли хората наистина при избор на застраховка, да различат необходимото и излишното, подходящото от неподходящото и да разпознаят добрите и липсващите клаузи в застрахователните договори?