премия

Застрахователен договор е споразумение, по силата на което едната страна (застрахователят) се задължава да предостави застрахователна защита на другата страна, застрахования или трето лице, предвидено в договора, застрахования, срещу фиксирана такса (застрахователна премия).

Характеризирайки договора за застраховка, можем да разграничим следните характеристики.

• Застрахователният договор е двустранна сделка. Страни по застрахователния договор са: застрахования и застрахователя, като за сключването му е необходимо да се изрази съгласуваната воля на тези два субекта. Съзастраховането не превръща застрахователния договор в многостранен договор, а само показва, че от едната му страна (страната на застрахователя) участват няколко лица.

• Застрахователният договор е платен. Застрахователят плаща застрахователната премия, а застрахователят носи риска от застрахователно събитие и при настъпването му извършва застрахователно плащане.

• Застрахователният договор е взаимен договор, което означава, че двете страни имат субективни права и задължения.

• Няма безсрочни застрахователни договори, дори ако в случай на лична застраховка плащанията на застрахователната сума ще продължат до смъртта на застрахованото лице.

• Дълго време се водят спорове относно реалността или консенсуалността на договора.

• Характерна особеност на eдин застрахователен договор е, че той винаги се сключва във връзка със застрахователно събитие, в резултат на което застрахователят има задължение да заплати на застрахования застрахователното обезщетение или застрахователната сума. В тази връзка трябва да се каже, че някои автори считат застрахователния договор за условна сделка или по-скоро за сделка, извършена под отлагателно условие. Условният характер на договора обикновено се дължи на факта че плащането или неплащането на застрахователно обезщетение (застрахователна сума) зависи от това дали е настъпило или не застрахователно събитие.

• Повечето автори характеризират застрахователния договор като алеаторна (от лат. alea – зар, шанс), рискова сделка. Това се обяснява с факта, че застраховката е предназначена да компенсира щетите (загуба, вреда), причинени от застрахователното събитие. Междувременно застрахователно събитие може или не може да настъпи. Може да причини вреда (загуба), но може и да не е така. Застрахованият, плаща застрахователната премия, рискува всичките му разходи да бъдат напразни, тъй като застрахователното събитие може да не настъпи и той да не получи застрахователно плащане. Застрахователят носи риск от настъпване на застрахователно събитие и той трябва да извърши застрахователно плащане в размер, значително надвишаващ тази сумата, която е получил под формата на застрахователна премия.

За да сключи договор, застрахователят трябва да уведоми писмено или по друг начин застрахователя за намерението си. В този случай застрахователят може да предложи на застрахования да попълни разработеното от него заявление за постъпване в застраховка. Застрахованият е длъжен да информира застрахователя и за всички известни му обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на вероятността от сключване на застрахователно събитие по договора и възможните загуби от него (степента на риска по договора), ако тези обстоятелства са налице неизвестен и не трябва да е известен на застрахователя.

Застрахователна премия – това е цената на застраховката, еднократна сума или сбор от вноските, които човек заплаща на застрахователната компания, за да ползва защита при настъпване на неблагоприятно събитие.

Иск – искане от притежателя на полица или трето лице от застрахователно дружество за компенсиране на загуби, покрити от застраховка.

Условия – част или части на застрахователната полица, които обясняват задълженията и отговорностите на застрахования и на застрахователя.

Застрахователен риск – условие, които създава или увеличава шанса за загуба. Например наличието на печка на дърва може да увеличи вероятността от възникване на пожар. Застрахователният риск се разглежда още като обективно съществуваща вероятност от увреждане на имущество или неимуществено благо,събитието, което всеки човек се опасява да не настъпи и срещу което се застрахова.

Застрахователно събитие – осъществяването на риска, срещу който лицето е застраховано за периода на сключената застраховка.

Период на застраховката – обикновено застраховка се сключва в период от една година, но съществуват и други възможности. Попитай своя застрахователен брокер от Карол Стандарт.

Застрахователно обезщетение – валидно само при имуществени застраховки и представлява сума, която действително застрахованото лице или неговите близки получават от застрахователя, ако рискът, за който е застраховано, настъпи.

Застрахователна стойност – стойност или сума, срещу която вместо застрахованото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество.

Застрахователна сума – това е сумата, която се получава от застрахователната компания, когато е сключена застраховка. За повече информация попитай своя личен застраховател брокер от Карол Стандарт.

Обезщетение – Актът за компенсиране на загуба

Застрахован – Лицето, лицата или страните, които са подсигурени или защитени чрез застрахователна полица.

Застрахователен интерес – Вземане под внимание стойността, която е застрахована. Той трябва да бъде налице, за да бъде застрахователният договор легален и валиден.

Застраховател – фирмата, която предоставя застрахователно покритие и услуги.

Зловредно зло – умишлено повреждане, увреждане или унищожаване на имущество на друго лице. За целите на застраховането, това обикновено е в обхвана на вандализъм.

Назован застрахован – лицето или юридическо лице, което е конкретно идентифицирано и посочено като застрахован в застрахователната полица. Това лице се нарича още притежател на полицата.