Застрахователен договор е споразумение, по силата на което едната страна (застрахователят) се задължава да предостави застрахователна защита на другата страна, застрахования или трето лице, предвидено в договора, застрахования, срещу фиксирана такса (застрахователна премия).
Характеризирайки договора за застраховка, можем да разграничим следните характеристики.
- Застрахователният договор е двустранна сделка. Страни по застрахователния договор са: застрахования и застрахователя, като за сключването му е необходимо да се изрази съгласуваната воля на тези два субекта. Съзастраховането не превръща застрахователния договор в многостранен договор, а само показва, че от едната му страна (страната на застрахователя) участват няколко лица.
- Застрахователният договор е платен. Застрахователят плаща застрахователната премия, а застрахователят носи риска от застрахователно събитие и при настъпването му извършва застрахователно плащане.
- Застрахователният договор е взаимен договор, което означава, че двете страни имат субективни права и задължения.
- Няма безсрочни застрахователни договори, дори ако в случай на лична застраховка плащанията на застрахователната сума ще продължат до смъртта на застрахованото лице.
- Дълго време се водят спорове относно реалността или консенсуалността на договора.
- Характерна особеност на eдин застрахователен договор е, че той винаги се сключва във връзка със застрахователно събитие, в резултат на което застрахователят има задължение да заплати на застрахования застрахователното обезщетение или застрахователната сума. В тази връзка трябва да се каже, че някои автори считат застрахователния договор за условна сделка или по-скоро за сделка, извършена под отлагателно условие. Условният характер на договора обикновено се дължи на факта че плащането или неплащането на застрахователно обезщетение (застрахователна сума) зависи от това дали е настъпило или не застрахователно събитие.
- Повечето автори характеризират застрахователния договор като алеаторна (от лат. alea – зар, шанс), рискова сделка. Това се обяснява с факта, че застраховката е предназначена да компенсира щетите (загуба, вреда), причинени от застрахователното събитие. Междувременно застрахователно събитие може или не може да настъпи. Може да причини вреда (загуба), но може и да не е така. Застрахованият, плаща застрахователната премия, рискува всичките му разходи да бъдат напразни, тъй като застрахователното събитие може да не настъпи и той да не получи застрахователно плащане. Застрахователят носи риск от настъпване на застрахователно събитие и той трябва да извърши застрахователно плащане в размер, значително надвишаващ тази сумата, която е получил под формата на застрахователна премия.
За да сключи договор, застрахователят трябва да уведоми писмено или по друг начин застрахователя за намерението си. В този случай застрахователят може да предложи на застрахования да попълни разработеното от него заявление за постъпване в застраховка. Застрахованият е длъжен да информира застрахователя и за всички известни му обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на вероятността от сключване на застрахователно събитие по договора и възможните загуби от него (степента на риска по договора), ако тези обстоятелства са налице неизвестен и не трябва да е известен на застрахователя.